Княз Борис | (852-889)

Хан Борис І, от 864 г. княз Борис-Михаил, е велик владетел-покръстител и обединител на българския народ. Син на хан Пресиян (836-852) и правнук на хан Омуртаг (814-831), роден вероятно около 830-832 г. Той приема владетелския скиптър край р. Брегалница през 852 г. в присъединените от баща му обширни югозападни територии, населени със славяни. Още тогава Борис се свързва с идеята за християнството, а може би и със самите братя Кирил и Методий – създателите на славянската писменост.

През ІХ век България отстоява своята независимост и културна идентичност между Немското кралство и Византия, Рим и Константинопол, които й предлагат своите религиозни мисии.

През 856 г. византийският император Михаил ІІІ (842-867) предприема военни действия срещу България, присъединява Северна и Източна Тракия с Филипопол, Девелт, Анхиало и Месемврия.

В началото на 60-те години на ІХ век възникват две нови коалиции – България сключва съюз с Немското кралство с обещание да приеме християнството от Рим, а Византия се съюзява с Великоморавия и поставя на България също условие за покръстването.

Скоро избухва война между двете коалиции. България загубва и тази война и през есента на 863 г. е сключен т.н. ”дълбок мир”. Основно условие на този договор е Борис да приеме християнството от Византия.

За българския владетел покръстването вече е неизбежна необходимост. Военните загуби, езическото разделение между славяни и българи подтикват Борис да предприеме решителната крачка и с един замах да реформира държавата.

Още при сключването на ”дълбокия 30-годишен мир” в Константинопол са покръстени българските пратеници. В началото на 864 г. в България идва духовна мисия, която се заема с покръстването на народа. Изграждат се църкви на мястото на старите езически капища. В Плиска започва строежът на монументалната Голяма базилика.

Хан Борис І е покръстен тайно нощем, в края на 865 или началото на 866 г., като приема титлата ”велик княз” и името Борис-Михаил – на кръстника си император Михаил ІІІ.

Хан Борис І е покръстен тайно нощем, в края на 865 или началото на 866 г., като приема титлата ”велик княз” и името Борис-Михаил – на кръстника си император Михаил ІІІ.

През месец март 866 г. част от българските първенци вдигат бунт за запазване на езичеството. Княз Борис-Михаил е принуден да се разправи жестоко с противниците на новата религия, като изтребва 52–ма велики боили заедно с целите им родове.

Българският владетел иска да създаде самостоятелна българска църква със свой архиепископ. За тази цел той се обръща с въпроси първо към цариградския патриарх Фотий. Но след като не получава от него очакваната подкрепа, изпраща делегация в Рим при папа Николай ІІ (858-867) с дълъг списък от въпроси относно църквата.

Княз Борис-Михаил умира на 2 май 907 г. За големите му заслуги към българската държава и църква той е канонизиран веднага за светец. Чрез приемането на християнството България утвърждава своето място на суверенна държава в европейския свят.

Старите столици

Княз Борис |

Княз Борис | е предопределен от съдбата да извърши два исторически акта – покръстване и просвещение на българския народ.