Цар Иван Шишман(1371 - 1395)

Цар Иван Шишман е син на цар Иван Александър, роден от покръстената еврейка Сара-Теодора ІІ вероятно през 1350 г. Той наследява престола след смъртта на своя баща с мотива, че Иван Шишман е ”багренороден”, т.е. роден след възцаряването на своя баща, царицата еврейка извоюва търновския престол за своя син.

Иван Шишман сварва страната разделена на три държави. Той управлява Търновското царство, което обхваща Северна България от Силистра и Провадия до Оряхово и Враца, Софийска област и част от Северна Тракия. Във Видин владетел е брат му Иван Срацимир, а в Добруджа – деспот Добротица.

След битката при Черномен (26.ІХ.1371 г.) пътят на османците към българските земи е открит. Султан Мурад превзема цяла Западна Тракия, Костенец, Самоков и Ихтиман. За да задържи настъплението на завоевателя, Иван Шишман е принуден да води преговори за мир и да се признае за васал. Условието е да даде сестра си – хубавицата Кера Тамара – за жена на султана.

В края на 70-те години на ХІV в. многочислени османски войски, предвождани от Лала Шахин, се насочват към София. Софийското поле се явява ключово за по-нататъшните военни действия. Участието на цар Иван Шишман в битките в Софийското поле е възпято в народните песни.

През 1386 г. турците настъпват на запад и превземат Пирот и Ниш. Срещу османското настъпление е организирана коалиция от сръбския крал Лазар и босненския крал Твърдко. Към тях се присъединява и цар Иван Шишман.

Тази победа обаче не е използвана за разширяване на коалицията за общ отпор срещу завоевателя. Султан Мурад насочва своите удари срещу България, недоволен, че цар Иван Шишман е нарушил васалитета. През 1388 г. 30-хилядна турска войска под командата на Али паша преминава Източна Стара планина и превзема Овеч, Шумен, Мадара и Тутракан.

Завоевателят обсажда и най-силната крепост Никопол, отбранявана от самия цар Иван Шишман. След продължителна обсада царят иска мир. Турците му предлагат да предаде Силистра, но той отказва.

Този поход на Али паша в Североизточна България стеснява силно териториите на Иван Шишман. Добруджанското деспотство запазва своята столица Калиакра и Варна, а видинският цар Иван Срацимир е принуден да признае своя васалитет пред султана.

Като научава за преговорите на българския цар с унгарците, султан Баязид решава да го накаже. През пролетта на 1393 г. той предприема поход срещу Търново и го обсажда. Обсадата на Търново продължава три месеца без успех. Накрая турците проникнат през една от портите на Царевец. Както пише Цамблак, Търновград пада в ръцете на турците, ”след като грехът надделя”, което навежда на мисълта за предателство. Превземането на ”царствения град” става на 17 юли 1393 г.

Населението на Търново е подложено на жестокости, а градът на разорение. Екзекутирани са 110 видни боляри и първенци, голям брой от членовете на знатни семейства са изпратени в Мала Азия, а патриарх Евтимий е заточен в Бачковския манастир.

След завладяването на Търново ударът на султан Баязид се насочва към Никопол, където се е укрепил цар Иван Шишман. Според едно турско известие градът е превзет след обсада. Цар Иван Шишман е обезглавен по заповед на султан Баязид на 3 юни 1395 г. в Никопол.

Старите столици

Цар Иван Шишман

Ива̀н Шишма̀н е цар на България от 1371 до 1395 г. Син на цар Иван Александър и еврейката Сара (Теодора).