Цар Иван Срацимир (1356-1396)

Цар Иван Срацимир е владетел на Видинското царство, втори син на цар Иван Александър (1331-1371) от първата му съпруга Теодора, дъщерята на влашкия воевода Иванко Басараб. Той е роден в Ловеч през 1325 г. в дома на дядо си деспот Срацимир, на когото е кръстен. Цар Иван Александър има петима синове и три дъщери от два брака. Престолонаследник е първородният му син Михаил Асен. През 1345 г. той изпраща първата си жена в манастир и се оженва за красивата еврейка Сара, покръстена с името Теодора ІІ. Под нейно влияние за престолонаследник на Търново е обявен ”багренородният” син от втория брак Иван Шишман.

Иван Срацимир е изпратен във Видин. През 1356 г. той се обявява за самостоятелен владетел с титлата ”цар на българи и гърци”. Иван Александър е принуден да приеме мълчаливо този факт.

Скоро видинският цар е принуден да понесе тежки изпитания. През 1365 г. маджарският крал Людвик І Анжуйски му поставя ултиматум да се признае за негов васал. Българският владетел отказва и кралят потегля срещу Видин. След едномесечна обсада на 30 май градът е превзет. Цялото царско семейство е пленено и заточено в крепостта Химник (в дн. Хърватия), където е подложено на унижения и е принудено да се откаже от православието и да приеме католицизма.

Иван Александър не успява да помогне веднага на своя син, но през 1369 г. организира коалиция с участието на влашкия владетел Владислав Влайку и деспот Добротица. Обединените православни сили прогонват маджарите от Видин, връщат от заточение Иван Срацимир и той отново заема престола.

След смъртта на цар Иван Александър през 1371 г. търновското царство се поема от Иван Шишман. Между двамата владетели се установяват толерантни отношения, които продължават до 1381 г. Тогава Иван Срацимир отделя Видинската митрополия от Търновската патриаршия и я подчинява на Цариградската. С този акт видинският цар показва пълната си независимост от Търново.

Противоречията между двете български царства се проявяват по отношение на турските завоевания. Султаните прилагат старата максима ”разделяй и владей” към балканските държави, като се стремят да ги противопоставят една на друга. Докато турската заплаха е все още далече от Видин, Иван Срацимир не се намесва във войните с турците.

През 1393 г. при обсадата и превземането на Търново от султан Баязид Иван Срацимир не помага на брат си.

Маджарският крал Сигизмунд организира кръстоносен поход срещу турците, в който участват маджари, поляци, французи, германци и англичани. През лятото на 1396 г. тази войска, наброяваща около 60-хиляди души, стига до Видин. Цар Иван Срацимир отваря вратите на града пред кръстоносците и се нарежда на тяхна страна, надявайки се на успех. На 25 септември 1396 г. крал Сигизмунд обаче претърпява пълно поражение в битката при Никопол.

След тази победа султан Баязид се отправя към Видин. Иван Срацимир го посреща пред стените на града ”без страх поради получените обещания”, както пише Григорий Цамблак. Какво е обещавал султанът, не е ясно, но градът е превзет и царските съкровища са заграбени.

Цар Иван Срацимир е заточен в тогавашната турска столица Бурса в Мала Азия. Предполага се, че завършва живота си в тъмницата, удушен по заповед на султана през 1397 г.

Старите столици

Цар Иван Срацимир

Иван Срацимир, срещан и като Иван Страцимир, е български цар (1356-1396) – предпоследният преди падането на България под османска власт.