Цар Иван Асен I (1187-1196)
Цар Иван Асен I е единият от тримата братя Асеневци – основатели на Втората българска държава (ХІІ-ХІV в.). Народното му име е Асен (Асян), а кръщелното, според патриарх Евтимий, е Йоан (Иван).
Асен, заедно с по-големия си брат Теодор (Петър) освобождава България от Византийско владичество. Въстанието избухва в Търново при освещаването на храма на Св. Димитър, в края на октомври 1185 г.
Още в първите дни и месеци Асен проявява своите превъзходни способности на организатор и пълководец. Скоро Северна България е освободена и са предприети военни действия в Тракия.
През лятото на 1186 г. византийският император Исак ІІ Ангел (1185-1195) предприема първия си поход в Североизточна България.
През това време Асен преминава отвъд Дунава и се завръща обратно с многобройна куманска конница. Войската на Асен преминава в Тракия и спечелва редица победи.
Императорът изпраща срещу българите прочутия пълководец от български произход Алексий Врана. Но вместо да постигне победа над Асен и Петър, той вдига бунт и се обявява за император. Към него се присъединяват и български отряди. Пред Константинопол Врана е сразен и обезглавен.
През това време българите нанасят изненадващи удари в различни градове и крепости на Тракия, нападат Агатопол (дн. Ахтопол) и докато императорът се притече на помощ, се отправят към Пловдив.
През пролетта на 1187 г. императорът успява да мине в Северна България. Асен се затваря в здравата Ловешка крепост. В продължение на цели три месеца Исак II Ангел го обсажда без успех и накрая се принуждава да сключи мир, като взема по-малкия му брат Калоян за заложник.
Ловешкият мир от 1187 г. фактически е признаване на освободената българска държава и на двамата владетели. Цар Петър (1185-1197) заема старата столица Преслав, а Иван Асен І (1187-1196) изгражда Търново като нова столица.
Петър и Асен търсят международно признание не само от Византия, но и от западни владетели.
След победата през 1190 г. цар Иван Асен І продължава победните походи, като превзема Варна и Месемврия. След това неочаквано се насочва на югозапад и присъединява Средец и Ниш.
През 1195 г. новият император Алексий Ангел предлага мир, но Асен І поисква признаване на царското му достойнство и византийците отново отказват. Българският владетел нахлува към Сяр. Той пренася мощите на св. Иван Рилски от София в Търново.
През 1196 г. българите нанасят поражение на ромеите при гр. Сяр и пленяват зетя на императора севастократор Исак. Чрез него византийската дипломация организира вътрешен заговор. Същата година боляринът Иванко, родственик на Асеневци, убива цар Асен.
Цар Иван Асен І се жени два пъти. Първата му жена Мария умира след 1190 г. и той сключва брак с Елена, която му ражда двама сина – Иван и Александър. Първородният става цар след чичо си Калоян и Борил под името Иван Асен ІІ (1218-1241).
