Хан Маламир (831-836)

Маламир е третият, най-малкият син на хан Омуртаг (814-831). Най-големият е Енравота-Воин, а вторият – Звиница. От факта, че и тримата синове носят славянски имена, може да се предположи, че майка им е славянка.

Първородният син е лишен от от традиционното право на престолонаследието поради увлечението му по християнството. Както твърди Теофилакт Охридски, Енравота приема християнството и дори загива за своята вяра. Той поисква от вече овластения си брат Маламир да му предаде затворения в тъмница Кинамон, наказан заради християнските си убеждения от Омуртаг. Кинамон остава да живее известно време при Енравота и това окончателно приобщава ханския син към новата вяра. Маламир поисква от брат си да се отрече от чуждия бог и поради неговия отказ го наказва със смърт.

Вторият по възраст син Звиница умира твърде млад, още приживе на баща си Омуртаг, затова владетелският скиптър се пада на Маламир.

Този български хан следва политическата традиция на своя велик баща – а именно укрепване на вътрешния ред в държавата, продължаване на строителството, придържането към мирни отношения със съседите. Тъй като е още малолетен, важна роля при управлението на Маламир играе старият и авторитетен кавхан Исбул.

Българите продължават да спазват договора с Византия за 30-годишен мир, подписан през 815 г., но един надпис съобщава, че византийците нарушават договора, като император Теофан (829-842) предприема поход срещу България и опустошава пограничните области. Българите не остават безразлични и голяма войска под командата на кавхан Исбул нахлува във византийска територия и стига до околностите на Одрин. След това се насочва към Пловдив. Хан Маламир и кавхан Исбул преговарят с жителите му. ”Филипополяните” отварят вратите и българските войски влизат победоносно в града. Оттогава (836) Пловдив трайно се включва в пределите на България. Предполага се, че тогава е присъединена и част от Родопите.

Във вътрешната си политика хан Маламир продължава строителството в столицата и други укрепени селища. И в тази дейност той е подпомаган от кавхана. Един надпис от това време на гръцки език съобщава: ”Кана сивиги Маламир е от бога поставен владетел. Неговият стар боил кавханът Исбул направи този водоскок (водопровод) и го даде на владетеля. И владетелят даде много пъти на българите да ядат и да пият и на багаините направи големи подаръци.” Този надпис отбелязва водоснабдяването на Плиска и ханския дворец, отпразнувано така тържествено като ценна придобивка.

Другата вътрешна дейност на хан Маламир е преследването на християните. За този грях пише с неодобрение охридският архиепископ Теофилакт (ХІ в.). Според него осъденият на смърт Енравота изрекъл пророчеството, че брат му Маламир ще бъде наказан за своята жестокост.

Три години по-късно ”животът на Маламир бил пожънат безвременно от сърпа на божието милосърдие” (Теофилакт).

Може да се предполага, че преждевременната смърт на Маламир не е от естествени причини. Той също става жертва на насилие, но от привържениците на християнството сред боилите.

Старите столици

Хан Маламир

Маламир е третият, най-малкият син на хан Омуртаг. Най-големият е Енравота-Воин, а вторият – Звиница. От факта, че и тримата синове носят славянски имена, може да се предположи, че майка им е славянка.