Велико Търново - петата столица на България

България е неразривно свързан с "Богопазения Цариград Търнов" – столицата на Второто българско царство ( 1185–1393 ), градът, чиято слава стига чак до "Северния Океан".

Тракийското селище продължава живота си в римската епоха. По време на "световната" Римска империя обаче най-впечатляващото явление в района е Никополис ад Иструм, градът на император Траян, чийто естествен наследник през Средновековието (такава картина се наблюдава в същност в цяла Европа) е именно Търново.

През ІV-V в., когато Никополис постепенно запада, центърът на градския живот се пренася тук. Търново несъмнено е вече град, чието име обаче е обект на дискусии и хипотези. Ранновизантийското наследство, дори и в чисто материален аспект (крепостните стени на Царевец) е умело използвано от средновековните българи.

По време на Първото българско царство (680-1018 г.) градът приема името Търново и заема неизвестно по ранг, но вероятно важно място в системата на управлението. За съжаление този период от историята на града е слабо проучен.

Кризисните явления във Византия в края на XII в. засилват антивизантийските тенденции, които са умело направлявани от търновските боляри, братята Теодор (Петър) и Йоан Асен, свързани родово със старата българска аристокрация. През пролетта на 1186 г. при освещаването на построената от Асеневци търновска църква "Св. Димитър" по-големият брат Теодор е провъзгласен за български цар под името "Петър".

Още при първите Асеневци градът придобива своя познат средновековен облик. Той е разположен върху хълмовете Царевец и Трапезица, оформени като своеобразни "акрополи" (вътрешни крепости) и по двата бряга на р. Янтра между тях.

Една от средновековните институции, с които Търново остава в историята на България и на християнския свят, е Търновската Патриаршия. Основите на тази водеща духовна институция са поставени още при въстанието на Петър и Асен, когато монахът Василий е обявен за български архиепископ. Воден от принципа, че "царство без патриаршество не бива", големият воин и дипломат цар Калоян (1197-1207) постига църковна уния с Рим (7 ноември 1204 г).

Столицата Търновград е мощен фактор в културните процеси в България и в православна Европа. Превратностите на историята са пощадили нищожна част от произведенията на архитектурата и изкуството, създадени от тогавашните столични творци.

Столицата Търновград е мощен фактор в културните процеси в България и в православна Европа. Превратностите на историята са пощадили нищожна част от произведенията на архитектурата и изкуството, създадени от тогавашните столични творци.

Османското завоевание (17 юли 1393 г.) нанася тежък удар на града и неговите водещи социални сили. Още през 1394 г. завоевателите унищожават цвета на столичната аристокрация и гражданство – Светите 110 търновски мъченици, канонизирани от св. патриарх Евтимий. Голяма част от жителите на столицата са насилствено преселени в далечни земи, а духовният им водач св. Евтимий е заточен, след което Търновската патриаршия е ликвидирана. Големите имена на търновската творческа интелигенция поемат пътя на изгнанието...

Старите столици

Велико Търново

Велико Търново – петата столица на България е била точно такава, каквато сме си я представяли – бляскава, величествена, постепенно разрастваща и усъвършенстваща се.